Членове на Queen и Led Zeppelin ще свирят на Sunflower Jam 2012

The Royal Albert Hall ще бъде домакин на тазгодшиния Sunflower Jam, който ще се състои в неделя, 16-ти септември.

Годишното събитие, ще се проведе за шести път, като е с благотворителна цел. Благодарение на събраните средства, организаторите и в частност музикантите, както и публиката на фестивала, ще помогнат  на нуждаещи се от здравни грижи, деца и техните родители. 

Някои от участниците са: Brian May от Queen, Bruce Dickinson от Iron Maiden, Ian Paice от Deep Purple и  John Paul Jones. Те ще свирят заедно с тенора Alfie Boe и Mark King от Level 42.

Ще им акомпанират музикантите от  Sunflower Jam’s house band. Цялото събитие, ще бъде посветено на Jon Lord, който почина в средата на миналия месец.

Вижте рекламата на Sofia Rocks 2012

Рекламата е публикувана в сайта katehizis.com, вижте я и тук! Междувременно направете си сметката, дали си заслужава да посетите фестивала, за тази цел вижте дали любимата ви банда е в списъка: GODSMACK, TRIVIUM, CLAWFINGER, HEAVEN SHALL BURN, SCAR SYMMETRY, SWEET SAVAGE, GUNS N' ROSES, IGGY AND THE STOOGES, WITHIN TEMPTATION, KAISER CHIEFS, UGLY KID JOE и LOU GRAMM BAND. А билетчето си, може да вземеш он-лайн от тук.

The Big Four - Am I Evil?: Историята, разказана в специалното издание на списание Revolver

Списание Revolver, публикува на официалната си страница част от интервюто, публикувано в един от броевете му, с музикантите от групите в "неформалният траш съюз" The Big 4 (Metallica, Megadeth, Anthrax, Slayer). Те разказват за това, как са решили да изпълнят Am I Evil? на Diamond Head заедно, и четирите банди, за пръв път в София. Музикантите от Metallica, Megadeth, Slayer и Anthrax бяха в България на 22 юни като част от фестивала Sonisphere.

Ларс Улрих: "Мисля, че почувствахме, че трябва да опитаме да свирим всички заедно на една сцена. Шоуто се предаваше пряко по сателит. Изглеждаше перфектното място, откъдето можехме да споделим това. Искахме да дадем шанс на всички фенове по света да станат свидетели на това."

Скот Ян: "Мисля, че седях в един бар с Кори Тейлър, някъде около два дни преди концерта в София. Получих съобщение от Кърк Хамет, в което пишеше 'Мислим да свирим Am I Evil? в България всички заедно, затова кажи и на твоите момчета'. Отговорих му, че участваме."

Ларс Улрих: "Избрахме тази песен, защото, ако бяхме избрали песен на Metallica щеше да бъде малко себично. Всички музиканти и от четирите групи, сме вдъхновени от Diamond Head. Трудно е да намериш по-отговорна банда от тях, за създаването на траша. Am I Evil? е страхотен химн, а пък и не е супер сложна. Мъстейн и останалите знаят рифа, така че, това е логичен избор."

Музикантите коментирали репетициите. Дейвид Елефсън споделя: "Беше чудесно. Влязох в репетиционната и видях Крис Бродерик, Джеймс Хетфийлд, Дейв Мъстейн, Скот Ян, Джоуи Беладона и всички останали. Това беше един от онези класически моменти. Спомням си, когато бях дете, разлиствах едно списание за китаристи, видях класическа снимка на Джими Пейдж, Пол Маккартни и Кийт Ричардс, заедно в една стая. За мен това беше нашият момент. Просто момчета, които никога преди не са стояли заедно в една стая и особено, когато са с китарите си и работят по нещо. Забавното беше, че всички ние репетирахме цял ден. Трябваше да изсвирим един прост риф, но репетирахме дори и в съблекалните. Искахме всичко да е перфектно и това да е най-великото нещо."

В изданието са включени историите зад:

• Metallica's Master of Puppets
• Slayer's Reign In Blood
• Megadeth's Peace Sells...But Who's Buying
• Anthrax's Among the Living

Sofia Rocks 2011 - отзвук

12:00 ПРЕД СТАДИОНА

С брат ми пристигнахме пред стадиона "Българска армия" към 12:00 на обяд. Въпреки силното слънце и отчайващата жега, нямахме търпение да заемем местата си. Отначало малко се поизнервихме заради това, че се забавиха с пускането, но щом си припомнихме за какво сме дошли в София, негативизмът ни напусна моментално. 

ОКОЛО 15:30 НА СТАДИОНА

Пием вода, дори се поливаме с нея под жаркото слънце, което ни препече като бисквити. Нетърпението ни се усили повече, искахме да видим някакво движение по сцената, дори и просто някой от техническата поддръжка.

ОКОЛО 16:00 ШЕКИ  И БЛЪДРЕЙН

Шеки и бандата му излязоха на сцената и изсвириха някои от яките си парчета. Добре загряха публиката, въпреки че добре се бяхме "загрели". 

ОКОЛО 16:30 SLADE  ОТКРИХА ФЕСТИВАЛА

Slade излязоха на сцената и направиха много добро шоу. Дейв Хил беше изключително забавен, останалите също допринесоха за доброто настроение на всички, които се бяхме събрали в онзи час. Изсвириха едни от най-добрите си песни, включително и "My oh My". 

ОКОЛО 18:00 НАШЕСТВИЕТО НА САКСОНЦИТЕ

 Знаехме, че след Slade ще излязат Saxon, които заедно с Judas Priest са част от движението в рока, по-известно като NWOBHM - новата вълна в британския хеви метъл.
 Жегата все още беше непоносима, но стоенето си заслужаваше. Забелязахме движение, което значеше, че подготвят сцената за хеви метъл гръмотевиците Saxon, а щом видяхме огромното платно с логото на групата, вече беше ясно, че след броени минути ще излязат Saxon. Моментът настъпи! Първоначално не реагирах, незнаех какво се случва, или по-точно не осъзнавах, но на сцената излязоха Биф Бийфърд и компания, започнаха с Hammer of the Gods от новия им, страхотен албум Call To Arms. Изсвириха още няколко песни от Call to arms: Chasing  the Bullet, Back in '79, Call To Arms. Биф Бийфърд хвърляше шишета с вода по прежаднялата публика, докато сипкавият му глас раздираше безоблачното небе. Естествено най-доброто от сетлиста им, бяха класиките  Crusader, Denim and Leather, Wheels of Steel, които ни разбиха. Не случайно скандирахме: "Saxon, Saxon, Saxon!" с пълни гърла.

КЪМ 20:00 MIKE AND THE MECHANICS НИ ОТПУСНАХА

 Минаха трийсетте минути почивка между групите, след което на сцената излязоха Mike & The Mechanics. Отначало се чудех как така сред Slade, Saxon, Whitesnake и  Judas Priest ще свирят Майк Ръдърфорд и компания. Не за друго, просто,  като ли че, тяхната по-лежерна поп-рок музика не се вписваше покрай резачките на Дъг Олдрич, Глен Типтън и останалите китаристи. Но добре се получи, че излязоха, за да можем да починем от жиците. Все пак си беше много изморително под адския пек да скачаш и развяваш коси. В интерес на истината Майк Ръдърфорд, който е бивш член на Genesis, заедно с групата си, направиха доста добро шоу, а вокалистите Тим Хауър и Андрю Роучфърд пяха страхотно. Естествено не мина без хитовете  на Genesis - I can't Dance и Follow you, follow me. Mike & The Mechanics ме впечатлиха с готин саунд и прецизни изпълнения.


ОКОЛО 21:00 БЯЛАТА ЗМИЯ НА ДЕЙВИД КОВЪРДЕЙЛ

 Вече жегата отхлабваше хватката си, в която беше заклещила всички нетърпеливи фенове. Пиехме стоплена вода и отчаяно се опитвахме да си върнем силите, защото вече виждахме Дейвид Ковърдейл, който беше зад декорите. Щом излезе, буквално полудяхме - скачахме, викахме, пляскахме, дори се разплаках, беше истинско преживяване за мен. Никога не съм предполагала, че Дейвид Ковърдейл ще бъде на около десетина метра пред мен. Същият този, който гледам в You Tube, или пък, когато бяхме малки с брат ми, гледахме в Deep Purple на California Jam през 1974 на видеокасета. Е, случи се!
 Ковърдейл започна със страхотната Best Years от 2008, след което продължи с един от моите фаворити Give me all your Love. Беше фантастично да пееш заедно с Ковърдейл. Имаше още класики от Whitesnake като Love ain't no Stranger, Is This Love, Here I Go Again, Still of The Night.  Групата изсвири и някои парчета от новия албум Forevermore, като едно от най-добрите изпълнения беше това на едноименната Forevermore. Не мина без китарния дуел между Дъг Олдрич и Реб Бийч, както и без барабанното соло на Брайън Тичи, който едва не счупи барабаните. Мяташе палки, хвърляше ги, накрая започна да свири с ръце, нещо, което бях видяла да прави Томи Олдрич, който също беше член на Whitesnake. Брайън беше страхотен.
Участието на Whitesnake приключи с впечатляващо акапелно изпълнение на една от класиките на Ковърдейл от периода му с Deep Purple - Soldier of Fortune, докато държеше българското знаме. Всички пяхме, останахме без глас, а кулминацията още не бе настъпила.


ОКОЛО 23:00 ЕПИТАФЪТ НА JUDAS PRIEST

 Стадионът притихна в очакване на Judas Priest. Започнахме да скандираме: "Priest, Priest, Priest" и най- накрая платното с надпис "Epitaph" падна и умопомрачителният декор лъсна в целия си блясък - Welcome to British Steel. Под звуците на Rapid Fire всички изпаднахме в еуфория, просто беше нереално: гледахме, слушахме и сякаш вътрешностите ни щяха да се разкъсат от ударите на Скот Травис и гръмотевичния бас на Йън Хил.
 Judas Priest изсвириха и Never Satisfied oт Rocka Rolla 1974. Точно тук мислех, че няма да издържа на бас китарата - Йън хил беше фантастичен.
 Свириха и класиките  Victim of Changes, която Ричи Фолкнър и Глен Типтън започнаха в страхотен унисон; Breaking the Law, която Роб ни остави да изпеем, разбиващите Green Manalishi, Beyond the Realms of Death, Turbo Lover, Hell Bent for Leather, която Халфорд изпълни върху страхотен мотор - истински красавец. След изсвирването на трите биса: The Hellion/Electric Eye, Hell Bent for Leather и You've got Another Thing Coming, Judas Priest се върнаха и ни зарадваха с много подходяща за времето, в което я изпълниха, песен - Living after midnight.

Снимки от фестивала на Whitesnake, Slade и Mike & the Mechanics, Judas Priest може да видите в сайта www.katehizis.com