Sofia Rocks 2011 - отзвук

12:00 ПРЕД СТАДИОНА

С брат ми пристигнахме пред стадиона "Българска армия" към 12:00 на обяд. Въпреки силното слънце и отчайващата жега, нямахме търпение да заемем местата си. Отначало малко се поизнервихме заради това, че се забавиха с пускането, но щом си припомнихме за какво сме дошли в София, негативизмът ни напусна моментално. 

ОКОЛО 15:30 НА СТАДИОНА

Пием вода, дори се поливаме с нея под жаркото слънце, което ни препече като бисквити. Нетърпението ни се усили повече, искахме да видим някакво движение по сцената, дори и просто някой от техническата поддръжка.

ОКОЛО 16:00 ШЕКИ  И БЛЪДРЕЙН

Шеки и бандата му излязоха на сцената и изсвириха някои от яките си парчета. Добре загряха публиката, въпреки че добре се бяхме "загрели". 

ОКОЛО 16:30 SLADE  ОТКРИХА ФЕСТИВАЛА

Slade излязоха на сцената и направиха много добро шоу. Дейв Хил беше изключително забавен, останалите също допринесоха за доброто настроение на всички, които се бяхме събрали в онзи час. Изсвириха едни от най-добрите си песни, включително и "My oh My". 

ОКОЛО 18:00 НАШЕСТВИЕТО НА САКСОНЦИТЕ

 Знаехме, че след Slade ще излязат Saxon, които заедно с Judas Priest са част от движението в рока, по-известно като NWOBHM - новата вълна в британския хеви метъл.
 Жегата все още беше непоносима, но стоенето си заслужаваше. Забелязахме движение, което значеше, че подготвят сцената за хеви метъл гръмотевиците Saxon, а щом видяхме огромното платно с логото на групата, вече беше ясно, че след броени минути ще излязат Saxon. Моментът настъпи! Първоначално не реагирах, незнаех какво се случва, или по-точно не осъзнавах, но на сцената излязоха Биф Бийфърд и компания, започнаха с Hammer of the Gods от новия им, страхотен албум Call To Arms. Изсвириха още няколко песни от Call to arms: Chasing  the Bullet, Back in '79, Call To Arms. Биф Бийфърд хвърляше шишета с вода по прежаднялата публика, докато сипкавият му глас раздираше безоблачното небе. Естествено най-доброто от сетлиста им, бяха класиките  Crusader, Denim and Leather, Wheels of Steel, които ни разбиха. Не случайно скандирахме: "Saxon, Saxon, Saxon!" с пълни гърла.

КЪМ 20:00 MIKE AND THE MECHANICS НИ ОТПУСНАХА

 Минаха трийсетте минути почивка между групите, след което на сцената излязоха Mike & The Mechanics. Отначало се чудех как така сред Slade, Saxon, Whitesnake и  Judas Priest ще свирят Майк Ръдърфорд и компания. Не за друго, просто,  като ли че, тяхната по-лежерна поп-рок музика не се вписваше покрай резачките на Дъг Олдрич, Глен Типтън и останалите китаристи. Но добре се получи, че излязоха, за да можем да починем от жиците. Все пак си беше много изморително под адския пек да скачаш и развяваш коси. В интерес на истината Майк Ръдърфорд, който е бивш член на Genesis, заедно с групата си, направиха доста добро шоу, а вокалистите Тим Хауър и Андрю Роучфърд пяха страхотно. Естествено не мина без хитовете  на Genesis - I can't Dance и Follow you, follow me. Mike & The Mechanics ме впечатлиха с готин саунд и прецизни изпълнения.


ОКОЛО 21:00 БЯЛАТА ЗМИЯ НА ДЕЙВИД КОВЪРДЕЙЛ

 Вече жегата отхлабваше хватката си, в която беше заклещила всички нетърпеливи фенове. Пиехме стоплена вода и отчаяно се опитвахме да си върнем силите, защото вече виждахме Дейвид Ковърдейл, който беше зад декорите. Щом излезе, буквално полудяхме - скачахме, викахме, пляскахме, дори се разплаках, беше истинско преживяване за мен. Никога не съм предполагала, че Дейвид Ковърдейл ще бъде на около десетина метра пред мен. Същият този, който гледам в You Tube, или пък, когато бяхме малки с брат ми, гледахме в Deep Purple на California Jam през 1974 на видеокасета. Е, случи се!
 Ковърдейл започна със страхотната Best Years от 2008, след което продължи с един от моите фаворити Give me all your Love. Беше фантастично да пееш заедно с Ковърдейл. Имаше още класики от Whitesnake като Love ain't no Stranger, Is This Love, Here I Go Again, Still of The Night.  Групата изсвири и някои парчета от новия албум Forevermore, като едно от най-добрите изпълнения беше това на едноименната Forevermore. Не мина без китарния дуел между Дъг Олдрич и Реб Бийч, както и без барабанното соло на Брайън Тичи, който едва не счупи барабаните. Мяташе палки, хвърляше ги, накрая започна да свири с ръце, нещо, което бях видяла да прави Томи Олдрич, който също беше член на Whitesnake. Брайън беше страхотен.
Участието на Whitesnake приключи с впечатляващо акапелно изпълнение на една от класиките на Ковърдейл от периода му с Deep Purple - Soldier of Fortune, докато държеше българското знаме. Всички пяхме, останахме без глас, а кулминацията още не бе настъпила.


ОКОЛО 23:00 ЕПИТАФЪТ НА JUDAS PRIEST

 Стадионът притихна в очакване на Judas Priest. Започнахме да скандираме: "Priest, Priest, Priest" и най- накрая платното с надпис "Epitaph" падна и умопомрачителният декор лъсна в целия си блясък - Welcome to British Steel. Под звуците на Rapid Fire всички изпаднахме в еуфория, просто беше нереално: гледахме, слушахме и сякаш вътрешностите ни щяха да се разкъсат от ударите на Скот Травис и гръмотевичния бас на Йън Хил.
 Judas Priest изсвириха и Never Satisfied oт Rocka Rolla 1974. Точно тук мислех, че няма да издържа на бас китарата - Йън хил беше фантастичен.
 Свириха и класиките  Victim of Changes, която Ричи Фолкнър и Глен Типтън започнаха в страхотен унисон; Breaking the Law, която Роб ни остави да изпеем, разбиващите Green Manalishi, Beyond the Realms of Death, Turbo Lover, Hell Bent for Leather, която Халфорд изпълни върху страхотен мотор - истински красавец. След изсвирването на трите биса: The Hellion/Electric Eye, Hell Bent for Leather и You've got Another Thing Coming, Judas Priest се върнаха и ни зарадваха с много подходяща за времето, в което я изпълниха, песен - Living after midnight.

Снимки от фестивала на Whitesnake, Slade и Mike & the Mechanics, Judas Priest може да видите в сайта www.katehizis.com