Deep Purple: Лилавият дим над водата (Реюниън 1984)

В медиите започва да се говори за събиране на класическия състав на DP. И да! Роджър Глоувър, Ричи Блекмор, Джон Лорд, Йън Гилън и Йън Пейс се събират, за да издадат албум и да концертират в Щатите. „Между нас все пак,имаше творческо сътрудничество”, споделя Гилън. И така албумът „Perfect Strangers” излиза на преден план, особено в британските класации, където достига до пето място, а в американските до 17.
  Невярващи на желанието на Ричи да възстановят Дийп Пърпъл, останалите не могат да повярват и на добрите отзиви. Но! В интервю Ковърдейл казва: ”Не биваше да събуждат отново Дийп Пърпъл. Не е хубаво да поглеждаш назад, трябва да гледаш само в настоящето”. Като цяло Ковърдейл не харесва новия албум, въпреки твърденията си, че това не е така.
Но пък и Гилън никога не го е харесвал, да не говорим за Робърт Плант, който го нарича „Дейвид  кавърверсията”.
  Да се върнем на албума, в който има изцяло нови неща, които заслужават внимание. Една от тези песни е едноименната песен Perfect Strangers, която излиза като сингъл през август 1984 с Б-страна Son of Allerick. Блекмор твърди, че това е любимата  му песен от периода с Пърпъл. Песента има някакво злокобно звучене, особено накрая в солото на Блекмор
и звуците на Лорд. Албумът се приема отлично и от феновете и от критиката, сякаш са толкова жадни за Дийп Пърпъл в този и вид, че са готови да простят безславното разпускане през 1976. Сп. „Керанг” нарича събитието „мегасъбитие” в историята на рока.
  Следва супер натоварена и усешна тур програма. Новосформираният  състав, реабилитиран минава през Нова Зеландия, Австралия, Япония, САЩ, където поради огромния успех и интерес, трябва да удължат програмата си. След тази истинска сензация, Дийп Пърпъл придобиват големи постъпления и това донася подозренията на медиите, че са се събрали именно заради парите и богатствата. Не използват ли славата от предишните години, за да забогатеят отново след никога вече непостигнатата слава, въпреки някои странични успехи. Музикантите не отричат ролята на парите, но изтъкват и други причини като силното желание за  правене на музика, както преди, но подчертават, че това не е носталгия.

  Въодушевени от успеха на Perfect Strangers, Дийп Пърпъл подготвят нова дългосвиреща плоча, носеща името  „House of blue light”, който излиза през 1987 на 12.01. Албумът отнема доста време на музикантите, заради презаписването на голяма част от него.
„Има някои добри парчета в албума, но нещо му липсва. Не усещам духа на групата, въпреки че виждам и чувам петима професионалисти, които дават всичко от себе си. Има прилики с футболен тим, просто не става. Същото е като 11 супер звезди играят на едно игрище, но не са свързани чрез сърцето и духа си”, казва Гилън, леко разочарован от образуването на новия-стар проблем (най-голям проблем), а именно връзката и комуникацията. Все пак албумът влиза в американската класация Billboard 200 под номер 34.

  Издават няколко Live албума, но по всичко личи, че в DP отново цари напрежение. Ричи се заяжда с Гилън, който няма на кого да се опре, освен на приятеля си Роджър. Отчаян е, а и групата също. Изниква и разпра между Брус Пейн (тогавашният мениджър на DP) и Йън Гилън, който открито му заявява, че е „адски безполезен”. След този още няколко дребни инцидента между вокалиста и китариста, Йън Гилън  е уволнен. Тогава на неоговото място идва старият ни познайник от Рейнбоу - Джо Лин Търнър.

 

Джон Лин Търнър - вокалист 

Работи с DP само година от 1989 до 1990.

Профил Истинското име на Търнър е Джоузеф Артър Марк Линкито. Роден е на 2-ри август 1951 в Ню Джърси, САЩ. Още от малък е обвързан с музиката. Като дете свири на акордеон, по-късно в тийнейджърските си години свири и на китара. Джо е един от всички млади американци от италиански произход, които искат да се възползват от благата на Америка и да преуспеят. Преди Рейнбоу, Търнър свири и пее в групата Fandango- група,която изпълнява смесица от  ритъм енд блус, поп, кънтри, джаз и мелодичен рок. А след Рейнбоу, Джо има кратка и неуспешна солова кариера, докато през 1988 не се свързва с Ингви Малмстийн - великолепният шведски китарист. Заедно издават албума Odyssey , който се радва на успех, а Dreaming - хитсингъла става номер едно в доста класации. След този албум, Търнър се присъединява към Дийп Пърпъл и записват само един албум  Slaves and masters, който излиза през октомври 1990. В албума има 3 композиции, които заслужават внимание ”Fortuneteller”, ”Love conquers all”  и „King of dreams”. Албумът влиза в Billboard 200 на 87-ма позиция, а песента King Of dreams е на 6-та в Billboard mainstream rock tracks. Tук се появява един парадокс, албумът постига сериозен финансов успех, но като цяло феновете не харесват новото звучене на идолите си, нито пък новият облик с Джо Лин Търнър. Това естествено се дължи на факта, че феновете искат да видят Гилън в DP. Често на въпроса „Какво мислиш за Йън Гилън?”, Търнър отговарял  „Да не говорим лошо за мъртвите”.
  Стига се до уволняването на Търнър през 1990, в което са замесени Лорд, Пейс и Глоувър, както и звукозаписната компания, които държат, Гилън отново да пее в Дийп Пърпъл. Единственият, който никога няма да е доволен от завръщането на певеца е Блекмор. Въпреки това той идва отново, за да остане там, където му е мястото и където принаделжи. Това е третият и последен път, в който се събира класическият състав на DP. Излиза албумът „The Battle rages on” от 1993 г.. Следват редица концерти, които изнервят Йън Гилън, тъй като Ричи Блекмор постоянно си играе на нервички с него, и то на сцената пред многохилядна публика.

  Конфликтите нарастват, Гилън и Блекмор все повече не могат да се понасят, тогава идва ред на китариста да напусне. Преди да наемат постоянен китарист, музикантите, търсят заместник, който да им помогне да завършат програмата от турнето . Заместникът е Джо Сатриани, а  постоянният член е Стийв Морс. Но истината, е че  след напускането на Блекмор, Дийп Пърпъл се чудят да продължат или не. Според Йън живот за тях има и след Блекмор, затова открива Морс, който става постоянен член от 1994.
 Ето какво казва Гилън относно лошите си отношения с Ричи: ”Той се превърна в наистина откачен тип, и в деня, в който напусна, стана някак „безоблачно” и не се обръщахме назад. ”Има някои лични разпри между тях,които нито Гилън, нито Блекмор коментират пред аудиторията, но явно са доста сериозни, след като немогат да си простят близо 35 години, ако не и повече.