Въпреки, че Гилън решава да започне бизнес, той никога не е изоставял музиката. Винаги е знаел, че рано или късно, пак ще се върне в студиото.Така Йън Гилън сформира групата ”Ian Gillan Band”, която първоначално носи името „Ian Gillan Shand Grenade”. В състава влизат Джон Густафсон (бас), с който Гилън е дългогодишен приятел, Рей Фенуик (китара),
Марк Морън (клавишни), Марк Насиф (барабани), бивш член на „ЕЛФ”, предишната група на Рони Дио.
Ian Gillan Band изкарват на пазара своя пръв албум, който носи името „Child in Time”. Очевидно е, че Йън не може да скъса връзките си с DP, а и публиката не му позволява, затова прави кавър на Child in time, в доста по-различен стил, от този, който сме свикнали да слушаме Гилън. Но въпреки това, групата заминава на турне, което постига успех само в Япония. Много от критиците не оценяват високо Гилън и групата му, дори смятат, че времето на Йън, в което е на върха, одавна е умряло. В известен смисъл това е така, но решава да не се откаже веднага.
Ian Gillan Band издава още няколко албума „Clear Air Turbulence” (1977), “Scarabus”, който излиза през октомври същата година. Но не се увенчават с успех. Така през 1978, Йън слага край на групата, но почти веднага сформира нова, този път носеща просто името „Gillan”- оказва се провал. До 1983, бившият вокалист прави опити за „голямото си завръщане”, но така и не го осъществява. През 1983, Гилън изненадващо се присъединява към „Black Sabbath”. Но не е доволен от престоя си там, заради тъмния и страшен имидж на групата. Както и да е, все пак издават албум ”Born again”, правят и турне .Въпреки, че мрази обложката на албума и песните в него, Йън заявява, че харесва и уважава Тони Айоми и Гийзър Бътлър. След тази година, прекарана в Сабат, Гилън знае само едно, че е нетърпелив да се върне в Deep Purple.
Ian Gillan Band издава още няколко албума „Clear Air Turbulence” (1977), “Scarabus”, който излиза през октомври същата година. Но не се увенчават с успех. Така през 1978, Йън слага край на групата, но почти веднага сформира нова, този път носеща просто името „Gillan”- оказва се провал. До 1983, бившият вокалист прави опити за „голямото си завръщане”, но така и не го осъществява. През 1983, Гилън изненадващо се присъединява към „Black Sabbath”. Но не е доволен от престоя си там, заради тъмния и страшен имидж на групата. Както и да е, все пак издават албум ”Born again”, правят и турне .Въпреки, че мрази обложката на албума и песните в него, Йън заявява, че харесва и уважава Тони Айоми и Гийзър Бътлър. След тази година, прекарана в Сабат, Гилън знае само едно, че е нетърпелив да се върне в Deep Purple.
Ричи Блекмор и новосформираната му група, постигат доста по-сериозен успех от този на Йън Гилън. Групата се казва „Rainbow”, с вокалист Рони Джеймс Дио. Всъщност старата група на дребничкия вокалист (ЕЛФ), няколко пъти подгрява Дийп Пърпъл и оттогава Блекмор го забелязва. Оказва се, че успяват да се сработят и създават впечатляващи хитове. Решават да се кръстят „Rainbow” , подобно на холивудския бар „Rainbow bar and grill”, любимото място на рок музиканти и групита през 70-те години, не веднъж посещавано от Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple и останалите рок величия.
Тематиката на песните определено е свързана със средновековната английска история, което е важно да се спомене, тъй като в момента Ричи работи именно в тази насока.
Първият албум носи заглавието Richie Blackmore’s Rainbow. Излиза на 4.08. 1975. Композициите са страхотни, а песни като Man On The Silver Mountain, Temple of the king и Catch the Rainbow заслужават вниманието ни. Плавна, чувствена мелодия, уникален текст, всичко това е наистина добро, самата група е добра.
Тематиката на песните определено е свързана със средновековната английска история, което е важно да се спомене, тъй като в момента Ричи работи именно в тази насока.
Първият албум носи заглавието Richie Blackmore’s Rainbow. Излиза на 4.08. 1975. Композициите са страхотни, а песни като Man On The Silver Mountain, Temple of the king и Catch the Rainbow заслужават вниманието ни. Плавна, чувствена мелодия, уникален текст, всичко това е наистина добро, самата група е добра.
През март 1976 илиза вторият албум Rising. Изключителен успех за Ричи и Рони. Най-забележителното парче тук е Stargazer - истински шедьовър, който не малко въртяха по радиостанциите след смъртта на Рони Дио. В пе- сента участие взема и Мюнхенската филхармония. Албумът влиза в американската класация Billboard’s Pop Album chart на 48ма позиция.У дома достига 6-та, а в списание Керанг, читателите гласуват за Rising като най-добрият албум.
Издават и концертен албум ”On Stage”, следва световно турне и друг албум, носещ заглавието „Long live rock’n’roll”. След него, Ричи иска да „смекчи” стила на групата, заради самата публика, като мисли, че това ще спечели още фенове. Рони не се съгласява, но на Ричи не му пука и го уволнява, търси си нов вокалист и басист. Отива при Глоувър и обсъждат съвместния проект. Китаристът се опитва да прилвече и Гилън, който пък се опитал да прилвече него като китарист в Gillan. И от тук нататък следват промени във вокалната позиция. Явява се Греъм Бонет, с който стоят на сцената като диско - поп формация, после идва Джо Лин Търнър, който спасява рок репутацията на Rainbow (донякъде). Отначалото до днес, през Rainbow минават 24 музиканти, включително Блекмор.
Издават и концертен албум ”On Stage”, следва световно турне и друг албум, носещ заглавието „Long live rock’n’roll”. След него, Ричи иска да „смекчи” стила на групата, заради самата публика, като мисли, че това ще спечели още фенове. Рони не се съгласява, но на Ричи не му пука и го уволнява, търси си нов вокалист и басист. Отива при Глоувър и обсъждат съвместния проект. Китаристът се опитва да прилвече и Гилън, който пък се опитал да прилвече него като китарист в Gillan. И от тук нататък следват промени във вокалната позиция. Явява се Греъм Бонет, с който стоят на сцената като диско - поп формация, после идва Джо Лин Търнър, който спасява рок репутацията на Rainbow (донякъде). Отначалото до днес, през Rainbow минават 24 музиканти, включително Блекмор.
След DP е ясно, че Ковърдейл нито трябва, нито ще стои с кръстени ръце. Той сформира чисто нов състав -Whitesnake, който има както своите падения, така и своите успехи. Това се случва през 1977. Групата има предимно блус звучене, а Ковърдейл го определя като „прогресивен ритъм енд блус”. След издаването на няколко албума и първия си хит Ain’t no love in the heart of the city, в групата идват Лорд и Пейс. Първият концерт на Whitesnake е на 3 март 1978. Музикантите известно време загряват доста групи от рода на Police, Ac/Dc, Jethro Tull. Песните и албумите им намират място в английските, дори и в американските класации. През 1981, албумът Come and Get it достига второ място в английския чарт. След този успех обаче, дъщерята на Дейвид се разболява, в следствие на това, се оттегля от сцената за известно време. През 1983 Уайтснейк се ориентират към по хард звучене, но ще измине доста време, докато дойдат мечтаните за Ковърдейл успехи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар