Uriah Heep: Юлско утро (II част)

Кен Хенсли е третият член на Юрая Хийп, който оставя следа в групата и във феновете.   Рожденното име на Хенсли е Кенет Уилям Дейвид Хенсли. Роден е на 24 август 1945 в Плъмстийд, Югоизточен Лондон. Той е изключително продуктивен китарист, певец, органист, композитор и продуцент. Пише почти 80 % от материалите за Юрая. Сред най- големите хитове, писани от него изцяло, или такива, в които взема участие са: ”July morning”, ”Look at Yourself”, ”Lady in Black”, “Easy Livin”, ”Free me”. Хенсли, заедно със семейството си (родителите, трима братя и една сестра) се местят в Хердфордшир през 1955 г.. Учи се да свири на китара, когато е на 12 години, а първото му участие е в Стивънейдж през септември 1960 г. Участва в редица аматьорски младежки групи, които го изграждат като професионалист понататък.
  В началото на 1965 г., Хенсли сформира група „The Gods”, където пише повечето песни, пее и свири, но не китара, а на т.нар. хамънд орган. Този орган е характерен за църковните песни, но през 60-те и 70-те години често се използва в джаз, блус, рок и госпъл музиката.
  След ‘Боговете”, Хенсли свири за кратко в „Toe Fat”. През 1969 г., по Коледа се присъединява към Ъсекската група „The Spice” по молба на Пол Нютън (басист), но да свири на орган, за да придобият по прогресив саунд. По-късно тази група се прексъства на Юрая Хийп и именно тук, Хенсли намира своето своето място, където може да се развива. Кен Хенсли прекарва десет запомнящи се години в тази група (от 1970-1980), участва в класическия състав, в създаването и реализирането на 13 студийни албума. Същевремнно с това, записва първите си два соло албума ”Proud words on a dusty shelf”  и „Eager to please”, които излизат 1973 и съответно 1975 г. През 1980 г., напуска Юрая, недоволен от посоките, които поема групата в творчески план. През 1982 г., се присъединява в „Блекфуут” - хардрок група от Флорида. С тях записва два албума, които постигат известен успех, но разбирайки за смъртта на Байрън, Хенсли напуска групата през 1985 г.. След като се оттърсва от смъртта на Байрън, взема участие в някои от проектите на две рок групи: ”W.A.S.P.” и „Cinderella”. След това Хенсли пише учебник по пиано и орган в хеви метъла. Такъв учебник пръв пише Джон Лорд от “Deep Purple”. Ако трябва да сме точни, Хенсли пише нещо като съкратено ръководство.
   След години на мълчание, чак в средата на 90-те години реализира албум, в който включва колекция от редки, загубени песни, записвани от него от 1971 до 1982 г.. В този албум освен негови солови песни, са включени и ранни версии на класически песни на Юрая Хийп. През 1999 г., изявите на Хенсли се увеличават, и дори пише песни за нов албум ”A glimpse of glory” Участва в реюниън на Хийп с Лутън и това ражда идеята да създадат група под името „Hensley/Lawton band”. Записват диск, правят много концерти в различни страни и се увенчават с голям успех.  През 2007 Хенсли издава албум, но отново сам, който се нарича „Blood on the highway”. Песните са посветени на живота на една рок звезда - за възходите, за паденията и евентуалния рестарт. Песните с еизпълняват както от самия Хенсли, така и  от гост-музиканти Глен Хюз, Йорн Ланд, Джон Лутън и Ив Галахър.
  Днес Кен живее в Испания, заедно със съпругата си, същевремнно продължава с музикалната си дейност.

Very 'eavy, very 'umble

Първият албум на Юрая Хийп е „Very ‘eavy, very Umble” Излиза през 1970 г. през юни. Повечето от композициите са дело на Бокс и Байрън. Албумът се записва отново и отново, заради новия барабнист Найджъл Олсън, който е преоръчан на Байрън от Елтън Джон, с когото са приятели по онова време. Интересна е обложката на албума, която е в готически стил - ужасено лицe, покрито с паяжини, което всъщност е лицето на Дейвид Байрън. Албумът включва 9 песни, които са в разнообразни стилове-джаз, блус, хеви метъл, рок енд рол, погресив, което е много обещаващо за една дебютираща група. Песните „Gipsy” и „I’ll keep on tryin’” са композирани в типичен ”хийп” стил. Включват в себе си тежки, груби китарни рифове, изпъкнат орган и силни вокални съзвучия, докато „Wake up” има прогресив саунд.
   Естествено критиците започват да пишат язвителните си забележки. Списание „Ролинг Стоун” е най-големият критик на всички новоизлезли тогава и естествено както знаете, според тях нищо качествено не излиза и всичко е за кофата. Нито една група не среща одобрението на „големите” музикални експерти. Мелиса Милс пише: ”Ако тази група успее, ще се самоубия. Още от първата нота, разбрах, че не искам да слушам нататък”. Излизат и други публикации, които ги определят като лоша имитация на Дийп Пърпъл, Лед Цепелин и Джетро Тъл. Албумът определно обърка някои от критиците, но щом са се заели със задачата да го плюят, значи има своето въздействие. В музикално отношение 1970 е година на експерименти от страна на групата, но пък съвместната работа по създаването на песните и професионалните взаимоотношения между Байрън, Бокс и Хенсли започват да се развиват. Мик Бокс го нарича „химия”.

Salisbury

     За вторият албум „Salisbury” всички се мобилизират и решават да създадат нещо ново и различно. Отново продуцент е Джери Брон. Половината от песните са написани от Хенсли, а в другата половина взема бурно участие. Влиянието му все повече се усеща, но засега това не притеснява никого от групата. Песните, написани изцяло от него са: ”The Park”, ”Lady in Black”, ”High Priesstres” “Simon the Bullet Freak”, която е включена само в американския вариант на албума и „Here am I”, която е бонус песен.  

 Междувременно Олсън напуска, а на негово място идва Кийт Бейкър, но да се върнем на албума. Една от най-интересните песни тук е „Bird of Prey”. ”Lady in Black” - безспорен хит в Германия и още няколко европейски страни. Песента е абсолютно  дело на Хенсли - музика, текст, аранжимент, изпълнение. Този сингъл носи на Юрая нарадата „Golden Lion”, която е европейски еквивалент на американските „Грами”. Задържа се цели 13 седмици на първо място в европейските класации. Но връхната точка в албума е едноименната песен „Salisbury” - композиция дълга 16 минути, 22 секунди. Наистина епична песен, с подпури (музикален термин, който означава форма на аранжимент, характерен за опери, оперети и т.н.), с пиано, с орган, брас секция (духови инструменти) и симфонични елементи. Всичко това е наистина ново и оригинално, може би дори и доста амбициозно от страна на Юрая. На обложката, която е на изобразжението от ляво е изобразен английски танк от Първата световна война. Междувременно барабанистът заменил Олсън, а именно Кийт Бейкър. На негово място идва Йън Кларк.     Първото им пътуване до Америка ги хвърля направо в бърлогата на лъва, защото трябва да свирят в зали с 20 000 места, на всичкото отгоре с най-големите  американски групи тогава „Three Dog night” и „Steppenwolf”

Идва времето и на третият им албум „Look At yourself” 1971 г., който наистина свидетелства за това, че групата най-накрая намира посоката, в която да твори. Обложката на албума има връзка и с името на самия албум. Изобразено е огледало с отражение, което е идея на Мик Бокс. ”Look at Yourself”, ”Tears in my Eyes”, ” July morning” са едни от най-големите хитове от този период. Особено „July morning” – истинска епична композиция на Кен Хенсли, с красив текст на Дейвид Байрън. Песента е част от традиционния британски рок, и е често свързвана с Юрая Хийп, както „Stairway to Heaven” с Лед Цепелин и “Child in time” с Дийп Пърпъл.

Look At Yourself

Кен Хенсли: ”Мисля, че July morning” е един от най-добрите примери за развитието на групата. Песента внася динамика, светлина и дори сенки в нашето звучене”
  Песента става символ на хипи движението в Америка и не само, но и в Британия. Дори в нашата мила татковина, хипи традицията е продължена до ден днешен, и то под съпровода на „юлското утро „ на Юрая Хийп. Всеки първи ден от юли е хипи празник в България. Всякакви хора, с всякакви професии, но верни почитатели на рока, в частност и на свободолюбивия дух се събират на брега на Черно море, а вече и на Дунав, за да посрещнат първия юлски изгрев заедно, пеейки песни, свирейки на китара,  и слушайки любимата си музика. В България празникът се свързва предимно с бунта срещу комунизма във времената до 1989 г., но днес се превръща в символ на свободата, на красивото, в празник на лятото и приветстване на по-топлите дни, пълни с надежда и ухаещи на морски вълни. Няколко години подред членове на Юрая Хийп (Джон Лутън, Кен Хенсли) присъстват на тези събирания, дори изпълняват песента заедно с някоя местна рок банда. Безспорно това е песента - химн на свободата , летните емоции и любовта. ”July Morning” е символ на Юрая Хийп.
    След „Look at yourself” групата постига голям успех в Германия, а най-големите британски и американски критици, немогат да ги подминат с лека ръка.

 „Връзката в музикално и приятелско отношение между мен, Мик и Дейвид се разви много бързо, и беше абсолютно спонатанно.” казва Кен Хенсли. Може би това е било ключето от вратата на успеха и на вкуса на славата. ”Тримата станахме ядрото на Юрая, оставаше да намерим още две попълнения, - допълва Хенсли. Казвайки това в пресата, той дори не подозира,че след напускането на Кларк и Нютън, Юрая Хийп ще изживеят пика на своята слава и възхода в професията и кариерата си.