Лий Керслейк е барабанистът, който се вписва в новия състав. Интересното е, че той вече е отхвърлил една покана за присъединяване след напускането на Кийт Бейкър. Присъединява се на 23 ноември 1971 г., след прослушване в Лондон. Роден е на 16 април 1947 г., в днешен Дорсет, Южна Англия. Той се задържа в Юрая Хийп от 1971 г, до 1979 г., после се завръща през април 1982 г и през 2007, Керслейк се отегля, поради здравословни причини. Освен свиренето на барабани, Лий има и друг талант - пеенето. Изпълнява бек вокали, не само на студийни записи, но и на концерти. Получава прозвището „The Bear”, заради брадата и телосложението си. Когато се отегля замалко от Хийп, Ози Озбърн наема Керслейк, за да свири в първите му самостоятелни проекти след Блек Сабат, а именно „Blizzard of Ozz” и „Diary of a madman”. Ози тогава свири и с басиста Боб Дейсли, който по-късно свири и в Хийп. В обложката на албумите не са споменати имената Керслейк и Дейсли, дори няма тяхна снимка. След като са заменени от друг барабанист (Томи Олдридж) и басист (Руди Сарзо), Керслейк и Дейсли са меко казано разочаровани, защото вместо техните имена в обложката са написани Сарзо и Олдридж. През 1988 завеждат дело срещу Озбърн и съпругата му Шарън в качеството си на негов мениджър. Претендират за хонорари още от тогава и за признаване на участието им в двата албума. В последствие Ози решава проблемите, като изтрива тяхното участие и презаписва албумите. След като имат барабнист, Хийп остават без басист, но бързо откриват такъв.Т ова е Гари Тейн, безспорно най-доброто им попадение. Роден е в Кристчърч, Нова Зеландия на 15 май 1948 г.. Първият му контакт с музиката е, когато е на 14 години. Тогава неговият баща му подарява първата бас китара като подарък за рождения му ден. След като завършва колеж, Тейн започва работа като басист в блус клуб „The Plainsman” Освен там, Гари е работил и в гараж, който днес е паметник и е наречен „Кристчърчският герой”. След кратката си работа там, Гари решава да се занимава изцяло и само с музика. В Нова Зеландия свири в няколоко групи: ”The Strangers”, ”The Secrets”, и „Me and the Others” Неговият брат Артър Тейн, също е китарист и свири с него в „The Strangers”, дори имат няколко сингъла. След като навършва 17, Гари заминава за Австралия и остава там една година. След това съдбата го отвежда в Англия, където прави първите си професионални крачки, в първата професионална група, а именно „New Nedir”. Групата прекарва година и половина в Швейцария, където са особено популярни особено по пъбовете. Казват, че там Гари започнал с наркотиците.
В началото на 1968, Гари започва да работи с барабаниста Кийф Хартли, заедно с групата му. По време на престоя му в „Keef Hartley Band”, Гари изпява една песен, която си остава единствената изпята от него в кариерата му „You say you’re together now”. Чувства се отлично в тази група, понеже свирят джаз и блус музика, която е и любимата му, въпреки че в Юрая Хийп свири предимно хард рок. С групата има участия, концерти, албуми, но през 1970 се разпада заради напускането на вокалиста Милър Андерсън. До 1971 г., Гари свири в няколко групи. През 1972, Кен Хенсли телефонира на Тейн, за да го покани в групата. Така става и неговото присъединяване. По това време Юрая концертират в Америка, когато Кларк решава да напусне групата, Тейн трябва да довърши турнето, но е невъзможно да научи толкова материал за толкова кратко време, за това Кларк довършва турнето. В Хийп, басистът прекарва 3 години от 1972 до 1975 г., когато решава да напусне или по точно да бъде уволнен, след толкова успехи, постигнати заедно с останалите. Не се знае много за последната година от живота на Гари Тейн. След напускането на Хийп, се опитва да започне на чисто с други групи, но в следствие на наркотиците, видът и организмът му са слаби и болнави, затова никой не го иска.
Болестите в него се равиват все повече и по-бързо, в следствие на хероина. Има проблеми със сърцето, дори понякога не може да движи краката си. Втората му съпруга Мика го напуска. Проблемите му се увеличават, започва да се депресира. Постоянно постъпва в болница, медиите го следят, искайки да вземат интервю, но се откават, защото ”не прилича на човешко същество”. Няколко седмици преди да умре е на крачка да влезе в затвора, но така и не постъпва.
Гари Тейн е намерен мъртъв на 8-ми декември 1976 г., в дома си в Норууд Грийн, след свръхдоза хероин на 27 годишна възраст. Неговата съдба споделят Джим Морисън и Джими Хендрикс, които умират на същата възраст.
Има някои спекулации, относно смъртта на Гари. Някои казват, че е умрял през март ’76, други, че е бил убит от родителите на неговата приятелка, която е индийка, а семейството и не е искало да подържат връзка.
Може би Гари Тейн би бил още между живите, ако му бяха помогнали, вместо да го уволняват. Както и да е, все пак Гари Тейн е гениален басист, който използва всичките си пръсти по грифа на китарата. Всеки басист от групите - съвременници на Юрая Хийп изказват положителни мнения за него, и макар и много млад - те стават негови фенове. Днес Тейн е институция, превърнал се в легенда и вдъхновение за много басисти по целия свят. Мик Бокс е наистина впечатлен от Гари: ”Гари има невероятен стил на свирене, всички, дори и аз, обожаваме неговите сола на бас китарата.”
С присъединяването на Лий Керслейк и Гари Тейн, сякаш всичко си идва на мястото. Така Бокс, Дейвид Байрън, Кен Хенсли, Гари Тейн и Лий Керслейк се превръщат в класическия състав Юрая Хийп. В този вид, групата създава едни от най-големите си хитове, най-продаваните албуми, най-посещаваните концерти.
Така идва времето на четвъртия албум - най - успешният, който достига рекорди по продажби през годината на излизане 1972 г.. Любопитното, е че тогава излиза и „Machine head” на Дийп Пърпъл. Само за сравнение, ще кажа, че „Demons & Wizards” (4-тият албум), достига до пета позиция, а „Machine head” до 7-ма, в британските класации за най-въртени албуми в радио ефира.
Албумът излиза през 1972 г., през месец май. И както винаги повечето от материалите, са написани от Кен Хенсли, или ако не, то участва в композирането им. В албума като композитор се изявява и Гари Тейн, макар и само на една песен „Home again to you”, която излиза като бонус трак. Албумът, отговаря абсолютно на името си. Сюрреалистични и фантастични теми присъстват в много от песните и са восеща тематика. Такива например са „Rainbow demon” , “The wizards” , “Traveler In time” и „Poets justsice”. ”За този албум, се съсредоточихме, защото всички искахме едно и също нещо, бяхме готови дори и на жертви, за да постигнем това, което искахме. Това е първият албум на групата, с този състав, и смятам, че се получи някакъв вид магия с тази комбинация от хора, които творят с толкова много енергия и ентусиазъм”, казва Хенсли.
Албумът пробива път на групата и в Америка (знаете, не са много популярни там) „Easy living” е песента, която е разбиващият хит номер едно в Америка и въобще в целия свят.
След интернационалния успех на групата, същата година - ноември, Юрая Хийп издават следващия си пети албум в историята на състава, и втори за класическия състав. Хенсли има планове за албума, които не се покриват с тези на останалите членове. Той държи „The Magician’s birthday” да бъде концептуален албум или по-точно, албум с обща тематика и свързани помежду си песни. Сред най-запомнящите се песни от албума е „Sunrise”- написана изцяло от Хенсли. В песента са включени много динамични моменти, включително впечатляваща секция-която се изпълнява и от петимата. Като цяло наистина повечето песни са написани от Кен Хенсли ,но има и някои, писани без негово участие. Песента „Crystal ball” е написана от Гари Тейн, известна е и под името „Gary’s song”. Излиза като втора версия на „Crystal ball”, а самата песен излиза като бонус трак през 1973 г.. Идва ред на следващия албум „Sweet Freedom”, който групата записва във Франция, което според Хенсли е „грешка, защото оказва голямо негативно влияние върху групата”. Хенсли казва още: ”Престанахме да комуникираме” Албумът достига до 2-ро място в Норвегия, но по предни позиции в Америка или Англия, не достига. Междувременно с лабума „Sweet Freedom”, Хенсли записва и издава първия си солов албум „Proud words on a dusty shelf”, в който участие вземат Бокс, Байрън, Тейн и Керслейк. Може би затова в този албум (Sweet freedom), Хенсли не взема никакво участие в две от песните „Dreamer”, ”Circus”.
Историята на „Circus” се помни до ден днешен от Мик Бокс: ”Написахме песента с Гари в Лос Анджелис и я довършихме във Франция. Цялото студио беше потънало в тъмнина. Имаше само няколко лъча светлина. Гари беше в единия край на стаята, а аз в другия. Не говорехме въобще. Беше тихо, така довършихме песента. Беше някак духoвно, възвишено”, Лий Керслейк също казва: ”Песента е написана при много необикновени обстоятелства. Бог да даде мир на душата на Гари”
Наистина след успехите на Юрая Хийп до този момент, след „Sweet Freedom”, започва един така да се каже тъмен период, и то главно заради Гари Тейн. В края на 1973 г.,състоянието на му започва да става видимо по-лошо. Проблемът с наркотиците става очевиден и все по-голям. През 1974 г., групата заминава за Дания, където трябва да заснемат фотосесия с известният музикален фотограф Йорген Ангел. Всички са настороени за много снимки, но Тейн се връща обратно в Англия, защото първата му съпруга - Керъл, която на всичкото отгоре е и бременна е претърпяла злополука. След това Юрая Хийп пристъпват към записите на „Wonderworld”, който излиза през юни 1974 г. Това е може би много драматичен период за групата. Албумът е съпътстван от много набързо направената трак листа, недостатъчното отделено време за песните, и не дотам изпипването и прецизирането на материалите за албума. Бокс казва: ”Това е най-трудният период за мен, Дейвид беше пиян през цялото време, Кени беше разстроен емоционално, заради ситуацията, Гари вземаше наркотици”
Освен тези фактори, се зараждат и други. Зараждат се търкания между Хенсли и Байрън.
Спасителният пояс на групата е баладата на Хенсли „The easy road”, перфектно изпята от Байрън. Но въпреки това проблемите продължават. По време на концерт в Далас, Тейн претърпява злополука (токов удар), след което е хоспитализиран. В следствие на това, групата отменя следващите няколко концерта. След като го изписват от болницата, той се връща в Агнлия. Тогава Брон му се обажда, за да продължат с турнето, но Тейн се чувства много болен и безпомощен, затова казва: ”F*ck the tour”. След като се връща към професията си, Гари се чувства все по-зле и това става все по-очевидно. Така съвсем егоистично, Юрая Хийп и Джери Брон решават да го уволнят (това е черта в Бокс, Брон и Хенсли, която е изключително дразнеща). За тях, като ли че не е важно кой свири в групата, как свири, за тях е важно да има група, пък как върви, никой не знае. Все пак Хенсли казва за Гари Тейн ”Винаги съм обичал Гари като човек. Имаше едно качество - безотговорност, което винаги ми е харевало. Мисля, че той умря, защото незнаеше какво правеше, с какво се забърква” Бокс допълва, че никой не е могъл да му помогне, не че никой не е искал.
На мястото на брилянтния Гари Тейн идва Джон Уетън. С него групата реализира следващия албум „Return of fantasy”, май 1975 г. Най-накрая албумът влиза в челната десетка на британските класации. Достига до седмо място. Освен албум, групата предприема и мащабни концерти в Скандинавия, Европа, Британия, Америка и Канада. Въобще очакванията са, Хийп да свири пред един милион души и да пропътуват около 30 000 мили. Но оптимистичните планове леко се изместват от остта си. Мик Бокс пада от сцената в Лусвил, Кентъки и чупи дясната си ръка. За инцидента Бокс казва: ”За щастие имах една бутилка „Remy Martin”, която успокояваше болката ми. Наистина това мое лечение ми помогна да завърша остатъка от турнето, въпреки нарежданията на лекаря.”
“High & Mighty”е следващия албум. От групата са решени да продуцират албума сами, без Джери Брон. Може би това е причината да мисли, че това е „най-лошият им албум” Някои от критиците казват, че „не е лош”, но не е в типичния за Юрая Хийп стил. И това все повече и повече се усеща в следващите албуми.
Кариерата на групата върви леко надолу, заради Байрън, чиито проблеми с алкохола не спират. Той не само, че неможе, но и нежелае да се пребори с проблема. Започва да се държи като луд на сцената, без никакви задръжки. Дори Мик Бокс припомня една жалка за Дейвид случка. ”Дейвид беше много пиян. Тълпата започна да крещи, неразбирайки какво става. Но Дейвид си помисли, че те идват към него, затова ядосан започна да ги псува. Казахме си „О,не..той току що наруга 20 000 наши почитатели. Нямахме очи да се върнем на същото място повече.” Кен Хенсли е отвратен от изцепките на Байрън и хваща първият самолет обратно за Англия .От тази случка насетне, търканията между Байрън и Хенсли започват, и то по вина на вечно пияния Байрън. „Винаги се напиваше по време на концерт. Така всеки път рискувахме на претърпим провал. Направо опропасти кариерата си ,а пък и нашата.”
Така се стига до раздялата с Байрън. Останалите също едва понасят държанието му, затова Брон е принуден да го уволни. Кен Хенсли дори поставя ултиматум - или той или Дейвид. След напускането му, Бокс държи в групата да пее не кой да е, ами самият Дейвид Ковърдейл. Но той любезно отказва, тъй като по това време (1976/1977), има планове за Уайтснейк. След отказа, Хийп откриват Джон Лутън за вокал и Тревър Болдър за басист, защото междувременно и Нютън напуска. Хенсли приема радушно двамата нови колеги. ”Всъщност приветствам възможността да започнем на чисто с членове, които са обединени в целите си. В никакъв случай не мисля, че направихме грешка, защото това е повече от ново начало за Хийп. Байрън ще има пълната свобода да развива кариерата си и изглежда, че го прави”
Дейвид Байрън говори за Лутън и Слоуман (вокалист на Хийп след Лутън) в писмо до някой си Троусли. ”Не знам много за Лутън и Слоуман, защото след като се разделих с Хийп, исках да запомня само хубавите моменти.”
С присъединяването на Лий Керслейк и Гари Тейн, сякаш всичко си идва на мястото. Така Бокс, Дейвид Байрън, Кен Хенсли, Гари Тейн и Лий Керслейк се превръщат в класическия състав Юрая Хийп. В този вид, групата създава едни от най-големите си хитове, най-продаваните албуми, най-посещаваните концерти.
Така идва времето на четвъртия албум - най - успешният, който достига рекорди по продажби през годината на излизане 1972 г.. Любопитното, е че тогава излиза и „Machine head” на Дийп Пърпъл. Само за сравнение, ще кажа, че „Demons & Wizards” (4-тият албум), достига до пета позиция, а „Machine head” до 7-ма, в британските класации за най-въртени албуми в радио ефира.
Албумът излиза през 1972 г., през месец май. И както винаги повечето от материалите, са написани от Кен Хенсли, или ако не, то участва в композирането им. В албума като композитор се изявява и Гари Тейн, макар и само на една песен „Home again to you”, която излиза като бонус трак. Албумът, отговаря абсолютно на името си. Сюрреалистични и фантастични теми присъстват в много от песните и са восеща тематика. Такива например са „Rainbow demon” , “The wizards” , “Traveler In time” и „Poets justsice”. ”За този албум, се съсредоточихме, защото всички искахме едно и също нещо, бяхме готови дори и на жертви, за да постигнем това, което искахме. Това е първият албум на групата, с този състав, и смятам, че се получи някакъв вид магия с тази комбинация от хора, които творят с толкова много енергия и ентусиазъм”, казва Хенсли.
Албумът пробива път на групата и в Америка (знаете, не са много популярни там) „Easy living” е песента, която е разбиващият хит номер едно в Америка и въобще в целия свят.
След интернационалния успех на групата, същата година - ноември, Юрая Хийп издават следващия си пети албум в историята на състава, и втори за класическия състав. Хенсли има планове за албума, които не се покриват с тези на останалите членове. Той държи „The Magician’s birthday” да бъде концептуален албум или по-точно, албум с обща тематика и свързани помежду си песни. Сред най-запомнящите се песни от албума е „Sunrise”- написана изцяло от Хенсли. В песента са включени много динамични моменти, включително впечатляваща секция-която се изпълнява и от петимата. Като цяло наистина повечето песни са написани от Кен Хенсли ,но има и някои, писани без негово участие. Песента „Crystal ball” е написана от Гари Тейн, известна е и под името „Gary’s song”. Излиза като втора версия на „Crystal ball”, а самата песен излиза като бонус трак през 1973 г.. Идва ред на следващия албум „Sweet Freedom”, който групата записва във Франция, което според Хенсли е „грешка, защото оказва голямо негативно влияние върху групата”. Хенсли казва още: ”Престанахме да комуникираме” Албумът достига до 2-ро място в Норвегия, но по предни позиции в Америка или Англия, не достига. Междувременно с лабума „Sweet Freedom”, Хенсли записва и издава първия си солов албум „Proud words on a dusty shelf”, в който участие вземат Бокс, Байрън, Тейн и Керслейк. Може би затова в този албум (Sweet freedom), Хенсли не взема никакво участие в две от песните „Dreamer”, ”Circus”.
Историята на „Circus” се помни до ден днешен от Мик Бокс: ”Написахме песента с Гари в Лос Анджелис и я довършихме във Франция. Цялото студио беше потънало в тъмнина. Имаше само няколко лъча светлина. Гари беше в единия край на стаята, а аз в другия. Не говорехме въобще. Беше тихо, така довършихме песента. Беше някак духoвно, възвишено”, Лий Керслейк също казва: ”Песента е написана при много необикновени обстоятелства. Бог да даде мир на душата на Гари”
Наистина след успехите на Юрая Хийп до този момент, след „Sweet Freedom”, започва един така да се каже тъмен период, и то главно заради Гари Тейн. В края на 1973 г.,състоянието на му започва да става видимо по-лошо. Проблемът с наркотиците става очевиден и все по-голям. През 1974 г., групата заминава за Дания, където трябва да заснемат фотосесия с известният музикален фотограф Йорген Ангел. Всички са настороени за много снимки, но Тейн се връща обратно в Англия, защото първата му съпруга - Керъл, която на всичкото отгоре е и бременна е претърпяла злополука. След това Юрая Хийп пристъпват към записите на „Wonderworld”, който излиза през юни 1974 г. Това е може би много драматичен период за групата. Албумът е съпътстван от много набързо направената трак листа, недостатъчното отделено време за песните, и не дотам изпипването и прецизирането на материалите за албума. Бокс казва: ”Това е най-трудният период за мен, Дейвид беше пиян през цялото време, Кени беше разстроен емоционално, заради ситуацията, Гари вземаше наркотици”
Освен тези фактори, се зараждат и други. Зараждат се търкания между Хенсли и Байрън.
Спасителният пояс на групата е баладата на Хенсли „The easy road”, перфектно изпята от Байрън. Но въпреки това проблемите продължават. По време на концерт в Далас, Тейн претърпява злополука (токов удар), след което е хоспитализиран. В следствие на това, групата отменя следващите няколко концерта. След като го изписват от болницата, той се връща в Агнлия. Тогава Брон му се обажда, за да продължат с турнето, но Тейн се чувства много болен и безпомощен, затова казва: ”F*ck the tour”. След като се връща към професията си, Гари се чувства все по-зле и това става все по-очевидно. Така съвсем егоистично, Юрая Хийп и Джери Брон решават да го уволнят (това е черта в Бокс, Брон и Хенсли, която е изключително дразнеща). За тях, като ли че не е важно кой свири в групата, как свири, за тях е важно да има група, пък как върви, никой не знае. Все пак Хенсли казва за Гари Тейн ”Винаги съм обичал Гари като човек. Имаше едно качество - безотговорност, което винаги ми е харевало. Мисля, че той умря, защото незнаеше какво правеше, с какво се забърква” Бокс допълва, че никой не е могъл да му помогне, не че никой не е искал.
На мястото на брилянтния Гари Тейн идва Джон Уетън. С него групата реализира следващия албум „Return of fantasy”, май 1975 г. Най-накрая албумът влиза в челната десетка на британските класации. Достига до седмо място. Освен албум, групата предприема и мащабни концерти в Скандинавия, Европа, Британия, Америка и Канада. Въобще очакванията са, Хийп да свири пред един милион души и да пропътуват около 30 000 мили. Но оптимистичните планове леко се изместват от остта си. Мик Бокс пада от сцената в Лусвил, Кентъки и чупи дясната си ръка. За инцидента Бокс казва: ”За щастие имах една бутилка „Remy Martin”, която успокояваше болката ми. Наистина това мое лечение ми помогна да завърша остатъка от турнето, въпреки нарежданията на лекаря.”
“High & Mighty”е следващия албум. От групата са решени да продуцират албума сами, без Джери Брон. Може би това е причината да мисли, че това е „най-лошият им албум” Някои от критиците казват, че „не е лош”, но не е в типичния за Юрая Хийп стил. И това все повече и повече се усеща в следващите албуми.
Кариерата на групата върви леко надолу, заради Байрън, чиито проблеми с алкохола не спират. Той не само, че неможе, но и нежелае да се пребори с проблема. Започва да се държи като луд на сцената, без никакви задръжки. Дори Мик Бокс припомня една жалка за Дейвид случка. ”Дейвид беше много пиян. Тълпата започна да крещи, неразбирайки какво става. Но Дейвид си помисли, че те идват към него, затова ядосан започна да ги псува. Казахме си „О,не..той току що наруга 20 000 наши почитатели. Нямахме очи да се върнем на същото място повече.” Кен Хенсли е отвратен от изцепките на Байрън и хваща първият самолет обратно за Англия .От тази случка насетне, търканията между Байрън и Хенсли започват, и то по вина на вечно пияния Байрън. „Винаги се напиваше по време на концерт. Така всеки път рискувахме на претърпим провал. Направо опропасти кариерата си ,а пък и нашата.”
Така се стига до раздялата с Байрън. Останалите също едва понасят държанието му, затова Брон е принуден да го уволни. Кен Хенсли дори поставя ултиматум - или той или Дейвид. След напускането му, Бокс държи в групата да пее не кой да е, ами самият Дейвид Ковърдейл. Но той любезно отказва, тъй като по това време (1976/1977), има планове за Уайтснейк. След отказа, Хийп откриват Джон Лутън за вокал и Тревър Болдър за басист, защото междувременно и Нютън напуска. Хенсли приема радушно двамата нови колеги. ”Всъщност приветствам възможността да започнем на чисто с членове, които са обединени в целите си. В никакъв случай не мисля, че направихме грешка, защото това е повече от ново начало за Хийп. Байрън ще има пълната свобода да развива кариерата си и изглежда, че го прави”
Дейвид Байрън говори за Лутън и Слоуман (вокалист на Хийп след Лутън) в писмо до някой си Троусли. ”Не знам много за Лутън и Слоуман, защото след като се разделих с Хийп, исках да запомня само хубавите моменти.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар