След като обърнах поглед към актуалните албуми, сега се връщам към класиките. А определено Sabbath Bloody Sabbath е такъв. Излиза през 1973 на 1-ви декември, което значи, че скоро е имало и годишнина от реализирането на тавата.
С една дума, можем да го наречем противоречив албум. Едновременно с "блокажа" на Айоми, Бътлър, Озбърн и Уорд, от музикална и идейна гледна точка, албумът получава и добри ревюта тогава. Нещо, което липсва в предните албуми на Black Sabbath. Но в процеса на писане, като ли, че нещо се отприщва в музикантите и особено в Айоми. Създават един класически албум с обогатено звучене. Усеща се развитие и иновативност в бандата, добавят мууг синтезатори, които придават доста прог привкус на песните, преплитат и оркестрации, което придава класност и така създават впечатление за прогрес.
Sabbath Bloody Sabbath е размазваща и освен това е един от знаковите тракове на групата. Рифът е определян като "спасителният пояс на Black Sabbath", и всичко това, заради "кризата", в която Айоми попада ненадейно. Но това не личи, защото песента се отличава в този албум като може би най-натуралната за Sabbath.
A National Acrobat е с мелодичен риф и бас линия, които се носят в унисон за фон на гласа на Ози, който пее: " I am the world that hides / The universal secret of all time / Destruction of the empty spaces / Is my one and only crime/ I've lived a thousand times / I found out what it means to be believed / The thoughts and images / The unborn child that never was conceived ". Този пасаж е толкова психологически, наистина темите в текстовете на Black Sabbath имат някакво значение, имат смисъл. Тук става тема за чисто биологично зачеване на деца, като текстът разглежда природата на това, естествеността, чудото на самия процес. Краят на песента е повече от категоричен, че Айоми се е "събудил" от творческата кома.
Следва Fluff. ... Незнам как да продължа с описанието на тази толкова нежна мелодия. Fluff е приятна за ухото, мелодична, хармонизирана инструментална композиция, в която освен китарите на Айоми, е добавено и пиано, което се носи много плавно. Комбинацията е едно парче, което релаксира невероятно. Представяш си картини, които успокояват съзнанието, които разтоварват напрежението и отпускат сетивата.
Безспорен връх е Sabbra Cadabra. Започва с хардрок - много бас, много барабани, много китари, с две дума много шум и ритъм. И към втората минута .. тотална промяна. Влизат и синтезаторите, а Ози пее: "Lovely lady make love all night long/ Lovely lady never do me no wrong/ I don't wanna leave you!/I never wanna leave you!/ Anymore no more" Един страхотен текст за човешките взимоотношения. Определението на първата част от Sabbra Cadabra важи за последната част на Killing Yourself To live, където хардрокът и наченките на хеви метълът се срещат. Гийзър и Бил поддържат енергичен и ловък ритъм, който разбива всичко на пух и прах.
Who are You е най-прогресив парчето в този албум, та ако не и в цялата история на бандата. Започва с мууг синтезатор, та и с него си върви до края. Създава едно странно настроение, сякаш Black Sabbath са "зли гении" в лабораторията на хеви метъла, и забъркват поредната "отвара", от която всички фенове пием жадно. Много оригинално парче, и въпреки, че няма рифове, сола и жици, така да ги нарека, песента минава и за дуум, с бавния и муден ритъм. Spiral Architect е още едно прог ориентирано парче , което слага края на този албум.
Who are You е най-прогресив парчето в този албум, та ако не и в цялата история на бандата. Започва с мууг синтезатор, та и с него си върви до края. Създава едно странно настроение, сякаш Black Sabbath са "зли гении" в лабораторията на хеви метъла, и забъркват поредната "отвара", от която всички фенове пием жадно. Много оригинално парче, и въпреки, че няма рифове, сола и жици, така да ги нарека, песента минава и за дуум, с бавния и муден ритъм. Spiral Architect е още едно прог ориентирано парче , което слага края на този албум.
Връх: Sabbath Bloody Sabbath, Sabbra Cadabra, Who Are You
Няма коментари:
Публикуване на коментар