"Tyr" е петнадесетият студиен албум на Black Sabbath, и подобно на Uriah Heep, този албум е дело на група, в която свири само един от оригиналните членове на бандата (Тони Айоми), само, че разликата е доста голяма. Та, албумът излиза на 20 август 1990 и смея да кажа, че се различава от естествения звук на Black Sabbath от периода им с Ози. Но групата има няколко вокалисти, и може би са различни и във 4-те: с Ози, С Рони Дио, с Рей Гилен и с Йън Гилън. И в това няма нищо нередно.
Както самото име подсказва, това е албум, който може да се нарече и концептуален. Застъпени са теми предимно на митологическа тема и по-специално пресонажи от скандинавската митология. Автор на всички текстове е Тони Мартин, следователно той е посочил рамките на темите, за които пее.
С този албум, който е трети за него, Тони Мартин блесва със силния си, мощен и отличителен глас, а барабаните на Кози Пауъл личат още от първата песен - Anno Mundi. Латинското наименование на песента е кривване от главната концепция, но пак има нещо антично, исторично, та дори и митично. Няма нужда да споменавам риф майстора Тони Айоми, който е доста по-обран в тези песни от Tyr. Имам предвид, че слушайки по-старичките неща на групата, се уверявам, че рифовете на Айоми стават все по-последователни, а не като в песни като Wheels Of confusion, където темпото и мелодията се сменят постоянно, сякаш са две или три отделни песни. И не ме разбирайте погрешно, отчитам това като страхотно и като свидетелство за идейността на Айоми и останалите. Но да се върна на TYR. The Law Maker и Jerusalem са добри хеви, хардрок парчета, с мелодичен и техничен, от гледна точка на вокалното изпълнение, песни (особено Jerusalem). The Sabbath Stones е малко по-дуум, ако въобще можем да говорим за някакъв вид дуум в този албум и въобще в периода на Тони Мартин. По-бавна е, звучи по-угнетително, носи някаква натоварваща тежест. "Fire and water, wind and rain/wings that carry hell in every vein/World turns slowly, sun don't shine/Silence stills the air and kills the chime"
Odin's Court е въздействащо парче, в което остават единствено плачещата китара на Айоми и раздиращият вой на Мартин - една настиена с емоция песен, която се прелива много умело във Valhala. Valhalla е по-бързо парче, в което вокалите са страхотни, особено във високите регистри. Не крия, че харесвам Тони Мартин като вокалист, дори смятам, че понякога е подценяван и като цяло недооценен. Майстортвото на един вокалист си личи още повече, когато изпълнява балади. В случая това е Feels Good To me, в която Айоми прави едно лежерно, красиво, плавно соло.
Въпреки многото критики и негативни мнения, относно самите песни, относно продукцията и слабият звук на барабаните, аз харесвам албума и го намирам добро попадение.
Връх: Anno Mundi, Law Maker, Jerusalem
Няма коментари:
Публикуване на коментар