The Chemical Wedding: "Митичният полет на Брус Дикинсън"

Tова е петият самостоятелен албум на Брус Дикинсън, който смело се впуска в дебрите на соловата кариера, далеч от Iron Maiden, може би дори и от Стив Харис - кой знае? The Chemical Wedding излиза на 14 юли, 1998. Само година след това, Брус се връща в Iron Maiden, за да издадат Brave New World, но това е друга тема.

Всъщност албумът се оказа доста по-добър, отколкото очаквах. Това е знак, че не всичко, което изплува на повърхността и се вижда ясно, е добро. Казвам го, защото песните не са от най-известните, а това донякъде може би да се дължи и на факта, че е концептуален. За това последното не съм особено сигурна, но доста ми напомня на такъв албум, в който идеята на песните е една и съща, който е почти рок опера. Артър Браун е името на човека, който разказва разни истории в  "Book of Thel" и  "Jerusalem". Любопитното за този албум е, че на китарата освен Roy Z, свири и Ейдриън Смит.

The Chemical Wedding е добро метъл попадение на Брус Дикинсън, което доказва, колко добър всъщност е той, колко всестранно развит талант има. В жанрово отношение клони към хеви метъла, че дори на места и по-тежко, има и лек прогресив привкус, но за последното може и да се поспори, но се различава от натюрела на Iron Maiden. King in Crimson открива албума и ни представя една различна концепция от тази на Iron Maiden. Да! Признавам, трудно ми беше да се оттърся от факта, че преди да издаде този албум Брус Дикинсън е пял в една от най-успешните метъл банди, за това сравнението е неизбежно.

Припевът в Chemical Wedding е мелодичен, същевременно с това и много мощен - типичното звукоизвличане на Дикинсън. Но не само той се справя отлично със задачата си. Басистът Еди Касиас е страхотен в The Tower, в която има впечатляващо бас интро и жилещи китари, които напомнят на Смит, особено след 3-тата минута. Гласът на Дикинсън е по-мощен от всякога, завладява особено в припева. The Tower e невероятно динамично, мелодично и енергично парче. Текстът също е оригинален, за него Брус казва: "Това е песен за обединението".

Песента, която заслужава особено внимание, според мен е Jerusalem. Звучи сякаш е староанглийска, традиционна песен:

And did those feet in ancient times

Walk upon England's mountains green?

Was the holy lamb of god

On England's pleasant pastures seen?

Акустичен фолк е по-леко определение от това, което всъщност е песента, която към средата се развива в по-бърз и електрик ритъм. Песента е изпълнена по страхотен начин, особено когато избухвав мощния зов на Брус, молещ силите за дъжд:

Let it rain

Let it rain

Tears of blood fall out of the sky

Let it rain

Let it rain

Wash me clean again...

Китарите в средата са хармонични, с една дума страхотни, освен това солото е невероятно. Накрая нежният звук на мандолината напомня за The Battle of Evermore на моите любими Led Zeppelin, което ме кара да се влюбя в това парче.

Тrumpets of Jericho, Machine Man са хеви парчета, с много динамика, бурни и дивашки. Началният риф на Trumpets of Jericho ми заприлича на риф на Зак Уайлд, но асоциацията с Black Label Society се изпари, щом чух Брус.  Интересна песен е The Alchemist, която има индъстриъл намеса, но се появява за кратко време.

Тежък албум, със забележителни текстове, които разказват истории - нещо, което Брус владее до съвършенство. Това е албум, който най-верните фенове на Iron Maiden, може би не биха харесали от първо слушане, но си струва да опитат. 

Връх: The Tower, Jerusalem, The Alchemist