Waiting For The Sun: Свободният полет в музиката на The Doors

Това е една от класиките  на The doors, която излиза на яве през далечната 1968 година. Един от първите албуми, с който The Doors пробиват и във Великобритания. Въобще една сериозна плоча на американската банда, въпреки някои мнения на критиците, че след предните два успешни албума, третият Waiting For The sun е "разочарование". Погледнато иначе, това не е така. Този албум също има своите достойнства и добри попадения. Да вземем например началната песен - "Hello, I Love You". Реализирана е като сингъл още през същата година, в която излиза и албумът. Добро, жизнено парче. Второто е "Love Street" - по-нежно и лежерно парче, със спокойна и плавна мелодия, за която добринася Рей Манзарек с пианото си. "Not To touch The Earth" започва психаделик, дори началото е леко объркано. Започвва с дълбокия глас на Морисън: " Lets run", приканва той. В песента има и типичният мотив в песните на Тhe Doors, внесен от Манзарек. Последната минута е истинска какафония от звуци.

 

Едно от най-добрите парчета е "Summer's Almost Gone". Една носталгична песен, която отпраща с тъга лятото. Текстът е добър: " Summer's almost gone , We had some good times , But they're gone , The winter's comin' on ".  Wintertime Love също разказва история, свързана с един от четирите сезона, този път става дума за снежната зима. Песента е кратка, с ренесансово звучене, постигнато от клавесин,  някак  напомня валс.

The Unknown Soldier е песен с антивоенно послание, с добър бас на Kerry Magness, който свири на бас само в тази песен. Останалите бас линии са изпълнени от Дъг Лубан.  В средата на песента има нещо като етюд, сякаш е театрална постановка, която напомня за ужаса на войната.

Robbie Krieger доказва безспорние си качества в Spanish Caravan - с блестящото интро на кухата китара. За миг си представяш, че си в Андалусия и слушаш страстното фламенко изпълнение на испанско-циганската душа . От Spanish Caravan блика изкуство, изящност, страст. Последното е в пълен разрез със спокойното, някак уморено изпълнение на Джим Морисън, сякаш бълнуване, което се забелязва в почти всички песни на Морисън.

My Wild Love прилича повече на индианска молитва, отколкото на песен. We could Be So Good together носи духа на 1968, годината, в която е писана, китарното соло е рокаджийски ориентирано. Yes, The River Know е леко парче, поетично, представяш си това, за което Морисън пее - спокойствието на една малка, тиха и мъдра река. "Five To One" започва нападателно, ядосано, заканително, което личи и от дрезгавото изпълнение на Джим Морисън, китарното соло е наистина добро.

Waiting for The Sun е класически албум, който не отговаря на определението за типичен рок, но пък за сметка на това устоява на времето. Вече повече от 40 години песните от тавата се въртят в радиоефира и печелят и младите на своя страна. Естествено, има нещо вярно в твърденията, че предните два албума: едноименният The Doors и Strange Days са по-добри, или поне по-хитови, но пък и този далеч не е "разочарование". 

Връх: Summer's Almost Gone, Spanish Caravan, Five To One