В памет на RAY MANZAREK

Psychedelic Уикенд: The Doors - The End

The Doors с чисто нов видеоклип към L.A. Woman

Бандата засне ново видео на класическата си песен

Видеото е продуцирано като част от проекта "Година на The Doors", чрез който групата ще празнува своето музикално наследство. Песента се възражда отново с това видео, в което участват професионалните скейтбордисти:  Kenny Anderson, Alex Olson, и Braydon Szafranski. В клипа са заснети типичните забелевителности на LA, както и иконичните места за кариерата на The Doors от Venice Beach до Холивуд.

НА ДНЕШНАТА ДАТА ... 23 февруари

Задна обложка

На 23 февруари през 1970, албумът на The Doors, "Morrison Hotel", получава златен сертификат. Става петият пореден албум на групата, превърнал се в златен.  Toва се случва само броени седмици след официалното реализиране на албума (1.02.1970). Албумът е известен още като Hard Rock Café, заради надписът, който е на гърба на обложката

Фотосесията на бандата е емблематична. Снимките за обложката са направени от Henry Diltz, който години по-късно споделя: " Следващата година, след като албумът беше вече излязъл със снимката на гърба на калъфката, The Doors получиха обаждане от Англия. Човекът им каза: 'Здравейте! Имате ли нещо против, да използваме името на гърба на обложката? Отваряме кафене в Лондон и бихме искали да използваме това име.' Момчетата от бандата се съгласиха и това беше началото на всичко." 

На днешния ден през 1978 сп. Rolling Stone съобщава за разпускането на британските пънк икони Sex Pistols, цитирайки обяснението на Johnny Rotten's: "Отидохме толкова далеч, колкто ни позволяваха силите. Всички се опитваха да ни превърнат в голяма банда, а аз мразех това." Главните причини са купищата проблеми на непокорните младежи от бандата: хероин наркотици, мързел и т.н..

Уикенд с рока от 60-те: The Doors - Break On Through (To the Other Side) (1967)

Waiting For The Sun: Свободният полет в музиката на The Doors

Това е една от класиките  на The doors, която излиза на яве през далечната 1968 година. Един от първите албуми, с който The Doors пробиват и във Великобритания. Въобще една сериозна плоча на американската банда, въпреки някои мнения на критиците, че след предните два успешни албума, третият Waiting For The sun е "разочарование". Погледнато иначе, това не е така. Този албум също има своите достойнства и добри попадения. Да вземем например началната песен - "Hello, I Love You". Реализирана е като сингъл още през същата година, в която излиза и албумът. Добро, жизнено парче. Второто е "Love Street" - по-нежно и лежерно парче, със спокойна и плавна мелодия, за която добринася Рей Манзарек с пианото си. "Not To touch The Earth" започва психаделик, дори началото е леко объркано. Започвва с дълбокия глас на Морисън: " Lets run", приканва той. В песента има и типичният мотив в песните на Тhe Doors, внесен от Манзарек. Последната минута е истинска какафония от звуци.

 

Едно от най-добрите парчета е "Summer's Almost Gone". Една носталгична песен, която отпраща с тъга лятото. Текстът е добър: " Summer's almost gone , We had some good times , But they're gone , The winter's comin' on ".  Wintertime Love също разказва история, свързана с един от четирите сезона, този път става дума за снежната зима. Песента е кратка, с ренесансово звучене, постигнато от клавесин,  някак  напомня валс.

The Unknown Soldier е песен с антивоенно послание, с добър бас на Kerry Magness, който свири на бас само в тази песен. Останалите бас линии са изпълнени от Дъг Лубан.  В средата на песента има нещо като етюд, сякаш е театрална постановка, която напомня за ужаса на войната.

Robbie Krieger доказва безспорние си качества в Spanish Caravan - с блестящото интро на кухата китара. За миг си представяш, че си в Андалусия и слушаш страстното фламенко изпълнение на испанско-циганската душа . От Spanish Caravan блика изкуство, изящност, страст. Последното е в пълен разрез със спокойното, някак уморено изпълнение на Джим Морисън, сякаш бълнуване, което се забелязва в почти всички песни на Морисън.

My Wild Love прилича повече на индианска молитва, отколкото на песен. We could Be So Good together носи духа на 1968, годината, в която е писана, китарното соло е рокаджийски ориентирано. Yes, The River Know е леко парче, поетично, представяш си това, за което Морисън пее - спокойствието на една малка, тиха и мъдра река. "Five To One" започва нападателно, ядосано, заканително, което личи и от дрезгавото изпълнение на Джим Морисън, китарното соло е наистина добро.

Waiting for The Sun е класически албум, който не отговаря на определението за типичен рок, но пък за сметка на това устоява на времето. Вече повече от 40 години песните от тавата се въртят в радиоефира и печелят и младите на своя страна. Естествено, има нещо вярно в твърденията, че предните два албума: едноименният The Doors и Strange Days са по-добри, или поне по-хитови, но пък и този далеч не е "разочарование". 

Връх: Summer's Almost Gone, Spanish Caravan, Five To One

Чуйте неиздавано парче на The Doors

Парчето се нарича " She Smells So Nice". Наскоро е било открито от продуцента на групата Брус Ботник. Кийбордистът на The Doors, признава, че напълно е забравил за парчето, писано преди около 40 години. Ботник се натъкнал на записа случайно, докато преглеждал  записите на бандата, за преиздаването на L.A. Woman (24.01.2012. Чуйте парчето >>>  тук

Повече информация вижте във: Фейсбук страницата на The Doors и на официалния сайт на групата

The Doors - Roadhouse Blues