На 20 януари, 1968 година, „блестящият
диамант“ на Pink Floyd, Syd
Barrett свири с групата за последен път. Барет е главен композитор, вокалист и китарист и с една дума лице
на психеделик пионерите, от създаването им в края на 1967, до напускането му. А
интервалът от време между двете събития е само една година. В този период,
бандата издава няколко класически сингли ‘Arnold
Layne’ и ‘See Emily Play,’, както
и зашеметяващ дебют „The Piper At The Gates Of Dawn”. Но, както все се случва,
нравът на Барет и несериозното му
отношение, правят невъзможно нормалното концертиране. В края на 1967, в групата
идва и David Gilmour, който освен в колега на Барет, се превръща в негов приятел и
заместник. За кратко Pink Floyd е и петчленна банда, но
на 26 януари, 1968, когато трябва да свирят в саутхемптънския университет,
просто не взимат Барет. Накратко, момчетата решават да не съобщят на Сид, че вече не е част от групата,
която той самият е създал. Рик Райт,
пианистът, споменава, че се е чувствал много засрамен от това, тъй като с него
делели един апартамент, което правело отношенията между тях доста … сконфузени.
Чак на 6 април, 1968 групата съобщава официално, че Syd Barrett
вече не е част от Pink Floyd. По
– късно приятел, близък на Сид, поетът
Спайк Хоукинс, споделя, че
музикантът му казал: „Искам да стигна по –
далеч, искам да използвам музиката и текстовете си като ключ, с който да
отварям врати“. Тогава Хоукинс
му казал: „Но ти всъщност отвори вратите за Pink Floyd”, “Да, но с евтини ключове
..“, отвърнал Барет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар