JOHN MAYALL: Живата легенда на английския блус

John Mayall е роден на 29 ноември, 1933 в Англия. Любовта му към музиката, по-специално към блуса, го задържа на сцената вече повече от 50 години. Става известен през 60-те като основател на John Mayall & The Bluesbreakers, откъдето започват пътя си доста музиканти, майстори на блус китарата – Eric Clapton, Peter Green, Mick Taylor …

Ясно е, че щом музикант като Eric Clapton, макар и по-млад от Mayall, свири в някоя група, без значение коя, то тя непременно ще привлече внимание. Така става и с The Bluesbreakers. Но това продължава кратко (1965 – 1966). През това време, успяват да изкарат един сингъл: „I’m Your Witchdoctor”, а на б-страната „Telephone blues”. През август, ’65, Clapton напуска, на негово място, след известно лутане идва Peter Green, John McVie е заменен от Jack Bruce на баса и така през следващите няколко месеца, The Bluesbreakers на Mayall са в този състав. През ноември ’65, Clapton се връща, McVie също. Иначе казано, в групата стават такива рокади, каквито дори кабинетът на Бойко  Борисов, не е виждал. Но българската политика е далеч по-безинтересна.

По-късно през ноември, 1965, бандата влиза в студио и записва „On Top Of The World”. През април, 1966 записват втория си албум в Decca Studios, а продуцент на плочата е Mike Vernon. Blues Breakers and Eric Clapton излиза във Великобритания през 1966 на 22 юли. Както повечето блус албуми, и  в този е пълно с кавъри на старите чикагски блусари. Има кавъри на Otis Rush, Freddy King, Robert Johnson. Въпреки това, албумът се превръща в първия сериозен пробив за The Bluesbreakers, в частност и на Mayall. Достига 6-то място в британския чарт. Лятото на 1966, обаче Clapton стартира групата Cream, заедно с Jack Bruce, за който стана дума преди малко и Ginger Baker. Дебютът на младата група е 31.07.1966 на Шестия Джаз и Блус фестивал в Уиндзор. 

През 1966 Peter Green отново се завръща, но вдъхновен от желание за самостоятелна работа, през 1967 напуска, за да създаде Fleetwood Mac. От 1967, към Bluesbreakers се присъединява млад и симпатичен младеж на име Mick Taylor. Тогава той е само на 18 години и въобще не подозира, че е попаднал в истинска академия за блус китаристи. И наистина в периода до 1971, в групата се изязвяват имена като Eric Clapton, Peter Gren, Mick Taylor, Harvey Mandel. 

В онези години, когато Лондон „суингира“, клубовете на британската столица са пълни с желаещи да свирят блус, млади момчета – ентусиазирани и нетърпеливи, диви и необуздани. John Mayall напълно осъзнава какво е направил, и че е дал шанс  на доста музиканти:

“Всички те са страхотни! Всеки един от тях обичаше блус и свиреше блус с удоволствие. Дадох им свобода да го правят. Работата ми с тях е част от историята ми. И наистина – лондонският ми период, може да бъде охарактеризиран с постоянни смени в състава. Но тогава всички те бяха млади, търсеха своето място под слънцето, а аз бях там, за да им помогна да го намерят.