Ритъмът е основният гръбнак на всяка песен, особено в рока, е наложително басът да е изразителен, громък, динамичен. За това се опитах да събера някои от най-добрите бас линии в един импровизиран топ 10 за всички бас маниаци. Естествено има още стотици готини бас партии, които няма как да не изпусна, въпреки това ето моя топ 10 + един бонус басист, който значително се различава от всички останали. Вижте кого имам предвид!
Бонус: Естествено Леми Килмистър е бонусът! Той е толкова уникален, самобитен и своеобразен, както като музикант, така и като човек. Няма как да не забележите различността му във всяка една от песните на Motorhead. Като песен, която много ме впечатлява е Damage Case - една машина за рокендрол, направо бомбастична песен, с необуздан ритъм.
10. Мike Starr с Would? (Alice In Chains)
За нещастие Майк Стар почина по-рано тази година. И като ли, че така се обезсъмртяват, изкупват всичките си грешки и се превръщат в истински легенди. Would? е една напрегната песен, със сърдит ритъм и оглушителен бас.
9. Roger Glover с Pictures Of Home (Deep Purple)
Изключителна песен, с толкова много музика. Това не е песен, в която изпъква предимно басът, всеки един елемент е достатъчно силен и допринася за разпаления ритъм. Въпреки това, Роджър Глоувър прави впечатляващо бас соло към третата минута на песента.
8. Dave Ellefson с Peace Sells (Megadeth)
Дейвид Елефсън напада с ожесточен бас в началото. Поддържа един див ритъм до самия и край. Ето на това му казвам бас линия.
7. Pete Way с Boogie (UFO)
Основният вдъхновител на Стийв Харис е именно Пийт Уей. Един фантастичен басист, с уникално сценично приссътвие, много техничен. Неговият бас е толкова громък, толкова шумен, изпъкнал и бомбастичен, че тази класация не можеше да мине без неговите бас партии.
6. John Deacon с Dragon Attack (Queen)
Джон Дикън изглежда доста скромен и земен човек. Незнам дали в дйствителност е така, но и да не е, си остава факт, че е брилянтен музикант. В Dragon Attack, Дикън и Мей вървят заедно, така да се каже, в унисон- бас и соло китара, а след 1:43, остава сам в изпълнението на бас партията си. Страхотен е!
5. Steve Harris с Infinite Dreams (Iron Maiden)
Всъщност Стив Харис е блестящ навсякъде. Няма нито една песен, със слаб или неизразен бас. Просто феноменални партии. Накрая след бурно колебаене, коя от песните е най-подходяща за тази калсация, се спрях на Infinite Dreams oт Seventh Son of a Seventh Son, класика в жанра. Басът на Харис е по-мелодичен от всякога в началото, а след третата минута, "разказва играта" на струните на баса си.
4. Roger Water с One Of These Days (Pink Floyd)
Може би очаквахте Money, и това е разбираемо, но все пак исках да разнообразя клишето, относно Уотърс и тази песен. В One Of Theese Days, освен силно интро, имаме и едно доста пламенно, направо стихийно свирене, а Уотърс допринася много за това.
3. John Paul Jones с The Lemon Song (Led Zeppelin)
Tова е едно парче, което е взимствано от популярното Killing floor. Въпреки това, Led Zeppelin влагат в него една огромна част от себе си, от своята индивидуалност като музиканти. Но Джон Пол Джоунс прави песента несравнима, с пъргавия, мелодичен бас. Истински професионалист.
2. Geezer Butler с N.I.B. (Black Sabbath)
Абсолютен, безспорен майстор на бас китарата. Стилът на Бътлър е толкова индивидуален, разпален и дори разгневен, че няма как да не познаеш, че бас партията е на Бътлър. Осен като професионален басист, Той доказва себе си и като поет, като пише едни от най-знаковите текстове на Black Sabbath.
1. Gary Thain с Why (Extended Version) (Uriah Heep)
Определено си личи колко съм пристрастна в избора си на бас линия номер едно. Безспорно Гари Тейн е невероятен, с това мелодично, динамично, раздиращо пространството свирене, което е по-мощно и впечатляващо от самата соло и ритъм китара. За жалост Гари Тейн умира твърде рано, но определено гъвкавият му стил и бързите пръсти са емблематични за неговият стил. Слагам точно тази версия, защото след 4:41, бас солото е фантастично и вдъхновяващо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар